24 април 1184 г. пр.н.е.: Гърците превземат с хитрост Троя, с легендарния дървен кон

Според традиционните летописи и антични предания, на 24 април 1184 г. пр.н.е. гръцките войски, водени от Одисей, влизат в Троя с помощта на хитрост – Троянския кон, слагайки край на 10-годишната обсада.

Това се счита за "традиционната дата" на падането на Троя, изчислена от древни историци като Ератостен (3-ти век пр.н.е.).

Гърците строят огромен дървен кух кон, в който се скриват елитни войници. Останалото гръцко войнство симулира оттегляне, а троянците вкарват коня в града като дар за богинята Атина.

През нощта гръцките войници излизат от коня, отварят портите на града и помагат на основната армия да влезе, което води до опожаряването на Троя.

Въпреки че Троянската война вероятно се е състояла (археологически доказателства показват унищожение на Троя около 1200 г. пр.н.е.), съществуването на Троянския кон е по-скоро легенда. Някои учени предполагат, че той е метафора за обсадна машина (таран) или за земетресение, съборило стените.

Тази история не фигурира в Омировата "Илиада", която описва само част от войната, а е разказана в "Одисея", "Енеида" на Вергилий и други по-късни епоси.

Дълго време се е смятало, че войната е само плод на въображението на Омир. Всичко се променя през XIX век, когато германският археолог Хайнрих Шлиман открива останките на древния град Троя в днешна Турция. Днес учените смятат, че е имало поредица от конфликти в този район, които са вдъхновили легендата.

Според митологията поводът за войната е т.нар. „ябълка на раздора“. Ерида, богинята на раздора, подхвърля златна ябълка с надпис „За най-красивата“. Парис трябва да избере между Хера, Атина и Афродита, като избира Афродита, защото тя му обещава любовта на най-красивата жена – Елена.

Ахил е представен като най-великия войн, но той прекарва голяма част от поемата на Омир в отказ да се бие заради лична обида от Агамемнон. Неговата ярост е основната тема на „Илиада“, а не самата десетгодишна война.

Древните гърци (ахейците) не са били единна армия под общо командване. Те са били сбор от независими вождове, които често са се карали помежду си и са предприемали собствени набези за грабеж в околните райони, вместо само да обсаждат града.

24 април често се отбелязва в исторически календари като символ на легендарната победа на хитростта над физическата сила.